theironlady (Златина Георгиева)
216 228
30.08.2012 г., 10:38 ч.

Страх 

  Поезия » Гражданска
434 0 3

Страх

Горчи следобедът – кафе без захар,

а вечерите идват с рани от изгаряне.

Дали е самовлюбен пакостливец лятото,

или се озовахме до решетката на ада...

 

Тук птиците са нарисувани, безкрили,

на поста си картонени стоят дърветата.

Лепи стрелки от ужас и страда от дименция

часовникът, изрязан вместо пълнолуние.

 

Мълчанието като бент подпира думите

и всяка вещ от стаята е  призрак с тайни.

Преуморихме се от взиране. А вън

издигат кръстове огньовете на август.

 

Окачвам стаята във рамка, стърча безпомощно

и само знам, че с клечка лудост може да се свърши...

Дими от грях и храма... Молебен да отслужа на аязмо...

Дъждът се шляе над Гуаделупе и бушува с Айзък...

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??