Страх

Poetry » Other

470 0 4

В огнище на

душата ми изгаря

последната

искрица на надежда.

И лятото

в сърцето ми прегаря...

Едно листо

на път ме съпровожда.

Неясен страх

във сънища дохожда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sanvali (Санвали)

Страха ние го създаваме и ние можем да го унищожим...

Хубаво стихче, Никола!

2014-05-27T11:32:10+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Северина!
Благодаря, Рада!
Радвам се, че харесахте!
Бъдете и пишете! Поздрави от мен и хубав ден!

2014-05-26T09:36:07+03:00
radiola (Рада Димова)

Много горест има в стихчето!Не му обръщай внимание/на страха/!

2014-05-25T14:11:24+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Поздрав. Много е хубаво, точно по моя вкус (:

2014-05-24T22:55:25+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0