Страх

Poetry » Other

475 0 4

В огнище на

душата ми изгаря

последната

искрица на надежда.

И лятото

в сърцето ми прегаря...

Едно листо

на път ме съпровожда.

Неясен страх

във сънища дохожда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sanvali (Санвали)

Страха ние го създаваме и ние можем да го унищожим...

Хубаво стихче, Никола!

2014-05-27T11:32:10+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Северина!
Благодаря, Рада!
Радвам се, че харесахте!
Бъдете и пишете! Поздрави от мен и хубав ден!

2014-05-26T09:36:07+03:00
radiola (Рада Димова)

Много горест има в стихчето!Не му обръщай внимание/на страха/!

2014-05-25T14:11:24+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Поздрав. Много е хубаво, точно по моя вкус (:

2014-05-24T22:55:25+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0