Страх
В огнище на
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото
в сърцето ми прегаря...
Едно листо
на път ме съпровожда.
Неясен страх
във сънища дохожда...
© Никола Апостолов All rights reserved.
В огнище на
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото
в сърцето ми прегаря...
Едно листо
на път ме съпровожда.
Неясен страх
във сънища дохожда...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...