Страх
Мрачен ден, стъпки самотни в прахта,
всичко е пусто, бавно вървиш под дъжда,
всичко познато остава зад тебе, обгръща те нощта,
капка дъждовна слива се с твойта сълза.
Няма посоки, всичко се слива в едно,
в нищото стъпваш, чувстваш присъствие зло,
стискаш очи, но сълзите не спират,
черно пространство край теб,
уплашен пристъпваш, чувствайки края отпред.
Времето покрива всичко с прах,
годините оставят в теб следа,
а ти живееш още с този страх, че потъваш в самота,
безцелно преминават твойте дни,
живееш, без да знаеш кой си ти
и нещо търсиш винаги назад,
далеч от този свят...
© Венцислав Димов All rights reserved.
ех,и това е много хубаво!поздрав!
Много хубаво написано. Желая ти щастие и пълнота в душата!
