entropy (Венцислав Димов)
19 50
Jan 26, 2008, 12:47 PM

Страх 

  Poetry » Phylosophy
972 0 4
   

Мрачен ден, стъпки самотни в прахта,

всичко е пусто, бавно вървиш под дъжда,

всичко познато остава зад тебе, обгръща те нощта,

капка дъждовна слива се с твойта сълза.

 

Няма посоки, всичко се слива в едно,

в нищото стъпваш, чувстваш присъствие зло,

стискаш очи, но сълзите не спират,

черно пространство край теб,

уплашен пристъпваш, чувствайки края отпред.

 

Времето покрива всичко с прах,

годините оставят в теб следа,

а ти живееш още с този страх, че потъваш в самота,

безцелно преминават твойте дни,

живееш, без да знаеш кой си ти

и нещо търсиш винаги назад,

далеч от този свят...

© Венцислав Димов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??