Страх...
Страхувам се от любовта,
Някак странна е тя за мен…
Чувствам се сама,
празен е моят ден!
Не зная защо страхът в мен напира,
иска да излезе той навън…
И ето, всеки, който в моите очи се взира,
вижда го – черен, доста плашещ, като трън!
Прехапвам плахо устни
и изправям се пред него,
стискам смело зъби,
но пак нещо ме спира…
И черпя сили от деня,
ставам силна от това!
И напред с достойни стъпки пристъпвам,
ставам приказна героиня, водеща борба!
Борба, жестока,
между живота и смъртта!
Показваща ми болка,
тъга и самота!
Но, страх мой, някой ден ще те преодолея!
Ще се влюбя силно
и ще забравя за теб! Тогава щастливо ще живея!
Но засега, оставаш в мен,
гостенин, държащ сърцето ми в плен!
Някак странна е тя за мен…
Чувствам се сама,
празен е моят ден!
Не зная защо страхът в мен напира,
иска да излезе той навън…
И ето, всеки, който в моите очи се взира,
вижда го – черен, доста плашещ, като трън!
Прехапвам плахо устни
и изправям се пред него,
стискам смело зъби,
но пак нещо ме спира…
И черпя сили от деня,
ставам силна от това!
И напред с достойни стъпки пристъпвам,
ставам приказна героиня, водеща борба!
Борба, жестока,
между живота и смъртта!
Показваща ми болка,
тъга и самота!
Но, страх мой, някой ден ще те преодолея!
Ще се влюбя силно
и ще забравя за теб! Тогава щастливо ще живея!
Но засега, оставаш в мен,
гостенин, държащ сърцето ми в плен!
© Усмивка All rights reserved.
