Вървя по път - безкраен, мрачен.
Плаши ли те този път?
Страх ли те е пак от здрача?
Как ще кажеш този път,
че не знаеш да живееш,
че не можеш да обичаш,
че не искаш да се смееш?
Край... но пътят е безкрай -
черен, мрачен, облачен и страшен...
Вижда се и този ден,
че се движим към безкрая,
че обичаме страха си
и защо ли пак не знаем...© Ивона Иванова All rights reserved.
че не знаеш да живееш,
че не можеш да обичаш,
Вълшебен стих !!!
че не искаш да се смееш?