Jun 29, 2008, 7:12 PM

Страх ли те е пак?

  Poetry
674 0 4
 

Вървя по път - безкраен, мрачен.

Плаши ли те този път?

Страх ли те е пак от здрача?

Как ще кажеш този път,

че не знаеш да живееш,

че не можеш да обичаш,

че не искаш да се смееш?

Край... но пътят е безкрай -

черен, мрачен, облачен и страшен...

Вижда се и този ден,

че се движим към безкрая,

че обичаме страха си

и защо ли пак не знаем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как ще кажеш този път,

    че не знаеш да живееш,

    че не можеш да обичаш,
    Вълшебен стих !!!

    че не искаш да се смееш?

  • прексрасно
  • Който го е страх от мечки не ходи в гората
    Много хубав стих!
  • Вижда се и този ден,

    че се движим към безкрая,

    че обичаме страха си

    и защо ли пак не знаем... защото е по-лесно да кажеш "не знам"отколкото да поемеш отговорност и да се бориш!Поздрави за стиха!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...