Вървя по път - безкраен, мрачен.
Плаши ли те този път?
Страх ли те е пак от здрача?
Как ще кажеш този път,
че не знаеш да живееш,
че не можеш да обичаш,
че не искаш да се смееш?
Край... но пътят е безкрай -
черен, мрачен, облачен и страшен...
Вижда се и този ден,
че се движим към безкрая,
че обичаме страха си
и защо ли пак не знаем...© Ивона Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
