Страх ме е
Страх ме е, но не мога да го изкрещя.
Страх ме е, потъвам в пропастта.
Сили нямам, нито вяра.
Бъдещето търся,
тъй красиво и щастливо,
а какво ли ще получа?
Градя стълба по стълба,
но щом последната стигна,
падам повалена на земята.
Страх ме е, но не мога да го изкрещя,
вече сили нямам...
Страх ме е, но няма да го изкрещя,
дори без сили, пак ще продължавам!
Страх ме е, потъвам в пропастта.
Сили нямам, нито вяра.
Бъдещето търся,
тъй красиво и щастливо,
а какво ли ще получа?
Градя стълба по стълба,
но щом последната стигна,
падам повалена на земята.
Страх ме е, но не мога да го изкрещя,
вече сили нямам...
Страх ме е, но няма да го изкрещя,
дори без сили, пак ще продължавам!
© Петя Димитрова All rights reserved.
