Страх (Стомната на светлината)
Притискал ли си с ръка очите си,
от страх че сълзите ще паднат и ще отекнат?
В чужда вселена се рееш, няма място за теб и...
липсва стон в огледалото,
отражението мълчи като струна
и чака да го разбиеш на прелестни
болки в сълзички от стърженето...
звука от прекъсването на звуците,
тъмния балон на душата ти,
паричката на тихото гледане,
няма кой да пресрещне изплаканите,
да просветне,
тихо всеки блясък се стапя,
а ръката протегната в мрака
все те търси, все те търси,
приятел мой.
Питал ли си къде е сърцето ми?
Падал ли си в сълза от вината?
Искам да изпия до дъх скръбта
за всичко невъзможно, което направих
и ще направя...
© Йоана All rights reserved.
