Страхливец!
Знаеш ли, изпуснах си надеждата,
пръсната е някъде в завоите.
Ненужна ми е. Вече ще проглеждам.
Изгубила съм себе си в застоя ни.
От ярост са сълзите, дето падат,
защото бях земята под краката ти,
а твоят страх те кара да забравяш…
този страх долавям го навсякъде.
Въгленно изгарям във затишие,
а мислите тежат ми като ризници.
Сякаш си ме учил да не дишам…
Изтичат силите ми. Между ножици.
Достойно ли сега си носиш името?
Страхливци не кръщават на светци!
За низостта не е виновно времето.
Рожби на страха са зрящите слепци.
© Ина All rights reserved.
Силен стих, Ина!
