Jul 16, 2011, 11:48 PM

Страхливец! 

  Poetry » Love
1238 0 7
Знаеш ли, изпуснах си надеждата,
пръсната е някъде в завоите.
Ненужна ми е. Вече ще проглеждам.
Изгубила съм себе си в застоя ни.
От ярост са сълзите, дето падат,
защото бях земята под краката ти,
а твоят страх те кара да забравяш…
този страх долавям го навсякъде.
Въгленно изгарям във затишие,
а мислите тежат ми като ризници.
Сякаш си ме учил да не дишам…
Изтичат силите ми. Между ножици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина All rights reserved.

Random works
: ??:??