Страхливец
Пак началството днес наруга ме!
Аз стърчах като плах тъпънар и
си мълчах като пукал. Другари,
ех да бяхте видели ме само!
Вие стихове мои четете.
Вероятно си мислите; Той е
смел човек и навярно достоен…
Та нали затова сме поети!
Но в живота ни, във някакъв ден,
като някакво светло начало
идва юноша - горд, несмутен
от корупция, власт, капитали…
Ей така и в кантората, дето
гръб превивам за жалка заплата,
влезе той във момента, когато
шефа сипеше пак епитети.
Аз треперех безмълвен, защото
сетивата ми бяха сковани
от страха да не би да остана
пак на борсата, пак безработен…
Беше грозно, но щом се налага
ще разкажа как младият мъж
своя идол видял изведнъж
унизен, се стъписа на прага.
Пред очите му, онзи в когото
бе повярвал, трепереше жалко
като някакво паленце малко,
тъпо втренчил се в пода… без ропот.
И тогава във праведен гняв
той извика, вратата преди
да затръшне; „А вярвах, че прав
е поетът Весан, но смърди
тук на страх раболепен!“ Вратата
гледах тъжно, изгарящ от срам.
Да, така е, страхливец съм, знам,
но пък имам редовно заплата.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
