Mar 26, 2011, 9:45 PM

страхове

  Poetry » Other
744 0 1

***

Подгонени страхове

От липсата ти до мен

Тогава – отдавна

Ти изпусна своя шанс

Завинаги

Затварям очи

Стягам душата си

Да изцедя малко сила

 

***

Горящи парчета минало

Отварям очи

Изгорели черни перли

Дори душата ми дими

Смърди

На несбъднати мечти

 

***

И отново онзи скапващ страх

От съвършената близост

Близостта на флуидите

Които носят смърт

Сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манифестофутуре All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...