Страхувам се, че си далеч от мен
Страхувам се, че си далеч от мен
По-мил, добър не бих могла да срещна.
Дори след милиарди часове.
Дори да се раздават като вещи
мъже след милиони векове.
Дори да ги направят от ефира.
Дори да ги сглобят от звезден прах.
Дори да ми се кланят и да спират
до сетната си сила моя страх.
Дори да се събудя размразена
луна след трилиони земни дни
и всички покрай мен да са засмени
засукани и слънчеви вълни.
Дори да бъдат нежни като шепот
на майчина ръка и бащин дом
и всичките си думи да разцепват
усетят ли в сърцето ми погром,
да стоплят всеки мой сиротен кокал,
в кръвта ми да преливат своя кръв,
когато се почувствам изморена,
за мен да станат втора пъпна връв.
Дори да ме възраждат отначало
и жадните тъги да изличат.
Дори да ме целуват отмаляло
и на главите си сами да ме качат.
Дори да ме докосват като повей
и по-добре от мен да ме крепят.
Дори да ме направят като нова,
по-свежа от въпрос да ме слепят.
Дори да дишам мънички вселени,
да грея над безбройни светове
и шушкащи дървета най-зелени
да бъдат мой подарък с векове.
Аз всичкото това сега го имам.
И повече дори ми даваш ти.
Прегръща ме вълшебното ти име,
но моля моя страх да ми простиш...
© Йоана All rights reserved.
