Страхувам се за дъщеря ми...
Провокирано от theheart_ofthefire (Рени Бакалова)
(Благодаря ти Рени, че ме накара да се замисля)
СТРАХУВАМ СЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ...
Когато всяка нощ заспива,
аз пазя крехкия и сън,
мисълта за нея ме "убива",
във мен се впива като трън.
Разказвам и за приказните феи,
за светлините на града...
Препълнен от светци - плебеи,
и... измамна тишина...
А тя заспива, моята принцеса,
и тихичко расте в съня,
на ъгъла разхождат се... метреси,
съседиде се вихрят в препирня.
А там, от лявата страна до моста,
събрали се среднощни жрици,
животът им, е... "холокоста" -
затворени в кафез за птици.
И те са бИли малки като... нея,
над тяхното легло е майка бдяла,
треперейки над свойта фея,
а днес се радват, че е... цяла.
Страхувам се да не порасне,
и пак така неистово го искам,
душата и свещИца - да не гасне,
и щастието в нея да се плиска.
Дали ще е готова за живота?
Ще я пазя вечно... да не падне,
ще мисля свито с... неохОта,
за моя страх - да не пропадне.
Колкото и време да я крия,
тя някой ден ще види мрака,
и сводници и феи да избия,
все някой в мрака, ще я чака...
"Почуквайки" на нейната душа,
пък може някой там да ми отвори,
ще я разходя из града пеша,
сама да види... калните му двори...
© Валентин Желязков All rights reserved.
