Nov 9, 2007, 10:58 AM

Страхът от самотата

  Poetry » Love
1.8K 0 17

    Страхът от самотата

 

Трохи от любовта събрах,

изметох ги на чувствата с метлата

и най-накрая аз прозрях:

Самотни сме...

и не Любов -

събира ни страхът от Самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

  • дали?! само?!
  • Натъжи ме, Майк...Сега виждам, че днес сме на една вълна - самота. Засега я предпочитам, пък не знам докога
    Поздрав за стиха!!!
  • И макар,че трохите не правят погача
    и двама самотни не правят един
    Добре е,когато единият плаче
    да има кой с любов да го помилва...
  • Усетил си го!
  • Понякога осъзнаваме истината , едва когато я видим написана.
    Поздрав за стиха и казаната истина !!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...