Стража
СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг.
И рядко долитаха птици. И трудно достигаше Бог.
През вековете мълчах. И носех и срам, и окови.
И зъзнех над пепелищата на изгаряли
в прежното дни.
Но защо и сега съвестта ми
позорно и страшно мълчи,
когато с очите си виждам презряна и правдата
нова?
Не зная.
Аз съм припламнала в циганско лято гора.
Моите стари и дръзки приятели
вече са черна и плодна земя…
Надживях ли ги, подир тях като тъпча земята?
Въпроси, натежали от дяволско вино,
набъбнали гроздове,
надвиснал над черепа, с косъм завързан,
безмилостен меч.
Ответите – мънички, сгушени в тънката кожа
неопитни хорица,
доволни от малката радост, че имат легло
и завивка поне.
Боже мой,
толкова тръни никнат в нозете на босите!
Хиени и вълци ги дебнат зад почит и пост.
А поетите,
древните рицари, кършат ръце като просяци –
жадни за слава,
с пресъхнала песен и ниско за подвиг чело…
А аз се страхувах,
строях барикади и виках - отчаян и сам.
Но хората, свикнали с шум и окови,
не ме забелязваха даже…
Утихнали, свели мечтите си ,
те ме качиха на своя спокоен керван –
като куче да вия,
да плаша страха им, като вярна и сигурна стража…
© Ангел Веселинов All rights reserved.
