Jun 25, 2023, 7:39 PM

Странджа

466 1 0

 

 

 

 

Странджа

 

Дали такава съм си те представял --

със тихи и печални долини;

в далечина селца, навяващи забрава

в море от разлюляни планини.

 

И вятър жъне нивите от злато,

навсякъде се чуват песни на щурци.

А нейде там -- на времето в средата,

възправил се е дъб с корона от лъчи.

 

                                   юли 2009 г.

                                   край гр. Елхово

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...