Странна птица
СТРАННА ПТИЦА
Мен цял живот Неволята ме учи
със всекиго да съм добър човек –
дори да ме залае злобно куче,
да делна с него хлебеца си мек,
да скъсам мак на тъжната женица,
поне за миг да я развеселя! –
бездруго мислят ме за странна птица,
слетяла откъм Райските поля,
едно дете във парка да заплаче,
слънца да му рисувам с тебешир,
не знам да има друг, по-топъл начин,
светът да бъде Светлина – и Мир,
в паничката на просяка пред храма
да пусна предпоследния си грош,
Човек е грозна зрителна измама,
когато във душата си е лош!
Мечтая си в писателската ниша
и пиша си го – с птичето перце! –
във всекиго от нас с Любов да диша
едно човече със добро сърце.
© Валери Станков All rights reserved.
