Странник
Във мен живее пълнолунен странник...
не ме разбира, нито пък ми вярва.
Един щурец в цигулката на ангел,
в косите ти бездомникът от вятър.
Разбойникът във сънищата твои.
Хлапак, опитомяващ лъч на слънце.
Изгнаникът в мига ти безпокоен.
Платно на ладията ти безпътна.
Разцъфнал минзухар в сълза горчива
сред преспата на снежните ти мисли.
Венецът ти на луда самодива…
звездецът във трапчинката ти, искрен.
Отшелникът в илюзия за лято.
Молитвата, която те пречиства.
Ловец, преследващ бяга на съдбата,
прострелял те със слънчево мънисто.
© Михаил Цветански All rights reserved.
