Страшният съд
Хлипай в стихове. Хлипай!!!
Така ти се пада.
Да умираш на капки,
до кост да боли.
Да си вечен каторжник
на съвест-блокада,
спънат в тежки синджири
от мойте сълзи.
Вий, нещастнико, мълком...
Със стиснати зъби.
Като куче без ласка
по пълна Луна.
Да завиждаш на мъртвите
за участта им...
Покрай теб да коси,
без да идва, Смъртта.
Бий камбаните! Удряй,
а звук да не чуваш...
Да си ято без птици
и сянка без плът...
Превърни се в нормален,
излъскан, напудрен...
както аз се превърнах
след... Страшния съд.
© Гергана Иванова All rights reserved.
