Страст

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –

има ли отговор на самотата.

За нея отварям вратата

и се хващам за главата,

не ми стигат даже словата.

Не искам никаква разплата,

защото знам, че любовта ти ще е богата.

Красотата ти не е само в главата,

тя е най-приятна на земята.

Продължавам да търся топлината,

но в себе се нося и вината.

Това, че не сме заедно ми създава мъка в свободата.

Искам с теб да си споделя съдбата.

Историята ни не е простовата,

и без това на тебе давам си душата.

Самотата, самотата –

това ми е новината.

Но бавно разнася се мъглата и за тебе зове гората.

Дори и планината,

която познавам, на теб ти е в краката.

Морето е топло и приятно

и за нашата любов необятно.

Вероятно историята ни във времето ще е нещо златно.

Дори и да е знатно,

нашето пътешествие ще обърне света на обратно.

Любовта е нещо прекрасно,

но за другите може да е и опасно.

За нея може да се говори гласно,

да се чуе от другите ясно.

Те не могат да ни хванат на тясно,

дори и да го искат бясно.

Чудно е, как от тъжно стана любовно,

дори и борбено и разбира се – страстно.