Mar 24, 2007, 4:19 PM

Страст,изкушение...отчаяние...

  Poetry
1.3K 0 3
Перфектна ще е тази нощ
От думите недей да се страхуваш.
Страстта да се изсипе с цялата си мощ
И ти го искаш, излишно е да се срамуваш.

Аз идвам, ти ме виждаш,
Искам бавно да се приближаваш,
Погледни ме с погледа си тъй пронизващ,
Освен любов, друго недей да обещаваш.

Хвани ръката ми, внимавай, пари!
Погали лицето ми с усмивка!
Вятърът носи пролетни омари,
Искам да попият в кожата ми, ще поема риска.

Доближи се бавно, за да те почувствам,
Отрови ме с любовната отвара!
Да, усещам я и с трепет се отпускам,
Не искам никой противоотрова да ми дава.

Сега вдигни ме на ръце,
Отведи ме, където ти поискаш!
Точно за това копнееше моето сърце,
Което с твоето сега притискаш.

Това е любимото ми място...
Сякаш мислите ми ти прочете,
Спомени нахлуват, тук целуваше ме страстно,
С любов и бавна музика обръщахме си световете.

Красива съм, а ти си снажен,
Всичко пасва си така идеално,
Светът навън е толкоз маловажен,
Блянуваното се превръща в реално.

10-Дрехите не са ни нужни.
9-Докосни ме, ръцете ти треперят...
8-Преструвките сега са чужди.
7-Телата ни едни завивки ще споделят.

6-Погълваш ме изцяло с любов.
5-Между нас нищо не остава скрито.
4-Откликвам на страстния ти зов.
3-Лицето ти е с моите коси покрито.

2-Горим, сякаш под влиянието на опияти...
Спри! Искам да запомня как мигът душата ми изпива,
Защото утре пак ще бъдем непознати,
Но сега е време за... 1-вече твоя съм изцяло... изгубена... щастлива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...