24.03.2007 г., 16:19

Страст,изкушение...отчаяние...

1.3K 0 3
Перфектна ще е тази нощ
От думите недей да се страхуваш.
Страстта да се изсипе с цялата си мощ
И ти го искаш, излишно е да се срамуваш.

Аз идвам, ти ме виждаш,
Искам бавно да се приближаваш,
Погледни ме с погледа си тъй пронизващ,
Освен любов, друго недей да обещаваш.

Хвани ръката ми, внимавай, пари!
Погали лицето ми с усмивка!
Вятърът носи пролетни омари,
Искам да попият в кожата ми, ще поема риска.

Доближи се бавно, за да те почувствам,
Отрови ме с любовната отвара!
Да, усещам я и с трепет се отпускам,
Не искам никой противоотрова да ми дава.

Сега вдигни ме на ръце,
Отведи ме, където ти поискаш!
Точно за това копнееше моето сърце,
Което с твоето сега притискаш.

Това е любимото ми място...
Сякаш мислите ми ти прочете,
Спомени нахлуват, тук целуваше ме страстно,
С любов и бавна музика обръщахме си световете.

Красива съм, а ти си снажен,
Всичко пасва си така идеално,
Светът навън е толкоз маловажен,
Блянуваното се превръща в реално.

10-Дрехите не са ни нужни.
9-Докосни ме, ръцете ти треперят...
8-Преструвките сега са чужди.
7-Телата ни едни завивки ще споделят.

6-Погълваш ме изцяло с любов.
5-Между нас нищо не остава скрито.
4-Откликвам на страстния ти зов.
3-Лицето ти е с моите коси покрито.

2-Горим, сякаш под влиянието на опияти...
Спри! Искам да запомня как мигът душата ми изпива,
Защото утре пак ще бъдем непознати,
Но сега е време за... 1-вече твоя съм изцяло... изгубена... щастлива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...