Apr 10, 2008, 11:57 AM

Стрелецът 

  Poetry » Other
574 1 8
Стрелецът

Духа си изстрелях в небесата,
като остра пронизваща стрела,
но безсилна падна на земята,
че не намери тя целта.

И горчиво тъжи стрелецът
за поредната изгубена стрела
и мрачно проклина твореца
на празната, безцелна игра.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много интересна метафора е този стих.
    Поздрав, Алекс!
  • И не отчайването му е майката,
    а опита за още по-добре!
    Не се предавай, и зареждай се,
    за да си точен в другата игра!
    Поздравчета!
  • Просто неточно попадение, Алекс, а може би нереална цел...
  • Никоя игра не е безцелна.Винаги ще имаш още и още нови стрели, за да намериш целта.Поздрави.
  • Поздрав от един стрелец, който все стреля
    и не се отчайва!!!
  • ЗАЩО ДА Е БЕЗЦЕЛНА ИГРАТА?НЕБЕТО ВРЪЩА СТРЕЛИТЕ ЗА ДА ГИ ИЗСТРЕЛЯМЕ ОТНОВО И ОТНОВО...МОЛИ СЕ САМО ДА ИМАШ СТРЕЛИ И ДУША ЗА ТЯХ...
  • Пътят е ценен...траекторията на стрелата Остава! дори да не намери целта Не винаги целта е най-важното, Алекс Усмивки от мен за стихчето
  • дарца Му е гаден... един манеж с тичащи души и лица... и мяташ и мяташ ... и себе си целиш Поздрав!
Random works
: ??:??