Apr 10, 2008, 11:57 AM

Стрелецът

Poetry » Other

745 1 8

Стрелецът

Духа си изстрелях в небесата,
като остра пронизваща стрела,
но безсилна падна на земята,
че не намери тя целта.

И горчиво тъжи стрелецът
за поредната изгубена стрела
и мрачно проклина твореца
на празната, безцелна игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Много интересна метафора е този стих.
Поздрав, Алекс!

2008-04-10T17:56:31+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

И не отчайването му е майката,
а опита за още по-добре!
Не се предавай, и зареждай се,
за да си точен в другата игра!
Поздравчета!

2008-04-10T16:32:35+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Просто неточно попадение, Алекс, а може би нереална цел...

2008-04-10T15:16:16+03:00
FeaR (Завинаги)

Никоя игра не е безцелна.Винаги ще имаш още и още нови стрели, за да намериш целта.Поздрави.

2008-04-10T15:05:02+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Поздрав от един стрелец, който все стреля
и не се отчайва!!!

2008-04-10T13:53:24+03:00