Струната
СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга,
но лъкът скрибуцаше фалшиво
в струните на днешния ни ден –
нямаше я, светла и красива,
тихата мелодия у мен.
Липсваше това очарование,
заради което идвах тук,
за което исках да остана...
... С други струни и звукът бе друг.
Струната на спомена се скъса.
Цигуларю, остави лъка!
Днес струи край нас денят навъсен,
утре сутрин ще е пак така...
И едва когато след години
нова тънка струна зазвъни –
в спомена небето ще е синьо,
ще са спомен трудните ни дни
и сребриста, мамеща, красива,
ще вибрира песента край нас.
В спомените просто няма сиво,
там е чист и светъл всеки час
и безкрайно светъл ще остане,
бял, като недосънуван сън.
Може би защото младостта ни
се разхожда някъде навън...
Струната се скъса.
И, огромен,
рухна мрачният ни ден над нас.
Чак когато “днес” остане спомен
ще ни мами всеки негов час
и една вибрираща мелодия
ще звучи с мотив неповторим.
Струната на спомена е водеща.
Цигуларю, нека помълчим!
© Валентин Чернев All rights reserved.
