Душата ми  е струна от китара,

на нея свириш всяка нощ.

Мелодията тиха ме изгаря 

преди настъпване на полунощ.

Въртиш през пръстите перцето

и трепетно очакваш свойта муза,

а тя не идва, не изгрява.

Усещаш я всеки път, докоснеш ли китара.

Познаваш допира й,

трепета в дълбините й,

гласа й.

Прокарваш пръсти по струните  и тя запява...

Душата ми е струна от китара.

Свири, свири на нея всеки ден.

Мелодията тихо продължава да изгаря

 с лъчите на поредния угасващ ден.

Нощта настъпва с лекота в мрака,

на пръсти се прокрадва през дима,

докосвайки замлъкналите струни с пръстче...

... притихнал, аз в сенки се тая.

Помоли ме да свиря като за последно, 

с душата си да сътворявам трели.

Да свиря, а пръстите ми

да танцуват по нейната снага.

***

Душата ми е струна от китара.

На нея свиря всяка нощ,

а топлината на последното ми огънче

- догаряща цигара -

привикваше пак с поглед новия ми ден.

А тя нашепваше в ухото ми:

- свири с мен...

        - свири за мен...

              - свири на мен...