Струни
Душата ми е струна от китара,
на нея свириш всяка нощ.
Мелодията тиха ме изгаря
преди настъпване на полунощ.
Въртиш през пръстите перцето
и трепетно очакваш свойта муза,
а тя не идва, не изгрява.
Усещаш я всеки път, докоснеш ли китара.
Познаваш допира й,
трепета в дълбините й,
гласа й.
Прокарваш пръсти по струните и тя запява...
Душата ми е струна от китара.
Свири, свири на нея всеки ден.
Мелодията тихо продължава да изгаря
с лъчите на поредния угасващ ден.
Нощта настъпва с лекота в мрака,
на пръсти се прокрадва през дима,
докосвайки замлъкналите струни с пръстче...
... притихнал, аз в сенки се тая.
Помоли ме да свиря като за последно,
с душата си да сътворявам трели.
Да свиря, а пръстите ми
да танцуват по нейната снага.
***
Душата ми е струна от китара.
На нея свиря всяка нощ,
а топлината на последното ми огънче
- догаряща цигара -
привикваше пак с поглед новия ми ден.
А тя нашепваше в ухото ми:
- свири с мен...
- свири за мен...
- свири на мен...
© Кат Сантана All rights reserved.
