Струничка
Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали.
Сенчица пламна в лицето от срам.
Само луната не беше разбрала -
Шепнеш ли нещо? Всичко ли знам?
Третата струна с времето литна.
Вятър поробва и точния час.
Ключ за разковниче. Нещо открито.
Има ли име акордът... за нас?
Другата струна беше четвърта.
Само при нужда, когато е стих,
много естествен, но много объркан.
Аз ли го писах? Ти ли прости?
Петата струна. Песен прекрасна.
Помня, че нищо никак не чух.
Но си оставам с нея съгласна...
Ноти ли бяха? Или е по слух?
Шестата струна с малкото пръстче.
Пъстра извивка, нежен гръбнак.
Колко случаен истински случай!
Как да е тиха добрата ръка?
Седмата струна как да я знаеш?
Дава я само добрият ми Бог.
Щом от китара огласян е раят,
струна ли аз съм... или съм ребро?
