СТРУВА ЛИ СИ ?

Дали си струва насред камънаците
цветята си любими да садя,
повярвала, че разгадавам знаците,
кодирани във твърдата земя...?

Дали си струва тук, насред пустинята,
оазиси да диря ден след ден?
Мираж е храмът - заедно с Богинята,
донесла хляб и малко дъжд за мен...

Достигам всяка вечер месечината.
Повярвала в мечтите си - летя...
Катеря се върху кумири сринати,
а призори пак тупвам във прахта!

Вървя напред по парещия пясък.
Душата ми сред пустош лагерува...
В зениците ми още има блясък,
но питам се... това дали си струва?

И с демоните вътре в мен се боря,
притиснала сърцето свое с длани.
Не са по-силни, но какво да сторя
след множеството смъртоносни рани?

Изправям се! Със вяра озарена!
И сноп надежда, за да ме лекува.
Не бива аз да бъда победена!
Живее ми се! Затова си струва!

Павлина Соколова