Стръмната пътека
Къщата на село тъй съм я запомнил:
с камъка излъскан в родния ми праг,
кацнала на Рýдин – махаличка скромна,
а животът в нея – споменът ми драг.
Окаден оджакът в детството ми гледа
сякаш Бог всевиждащ, горе, на верев
и в прозорче малко мисълта ми бледа
очертава било на познат релеф.
Плевникът на двора с покрива от слама,
пак на паша тръгват белите стада.
Гумното. Пътечка – колкото за двама,
ме повежда в Марте рано за вода.
Доста се измъчих кладенче да стигна –
пътят е обрасъл целия в трънак,
но трудът си струва и пред мене живна
водно огледало – светъл, кръгъл знак.
Детството ми в него мило се оглежда,
кравите и те са тук на водопой.
Чувам и звънците... И в това се свежда
стръмната пътека на живота мой.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отново ни разчувства ! Кладенчето със студена вода !
-
Поздравления за хубавия стих,Иван!
-
Стоплят стиховете ти, rudin! Толкова са земни и чисти... Благодаря!
-
Поздравление за написаното, Иване!Човек, като си разлисти спомените му
става някак мило, мило...Здравословно е от време на време да се сещаме
за мястото откъдето сме тръгнали! Хареса ми и го оценявам!
Хубав юлски ден! -
"Къщата на двора тъй съм я запомнил:
С камъка излъскан в родния ми праг,
кацнала на Рудин - махаличка скромна
и животът в нея в спомена ми драг."
Много се развълнувах от твоята дълбока искреност и любов към родното, което те прави щастлив.
Поздрав за голямото ти и чисто сърце. Малко хора днес могат да се похвалят с такова щастие.
Поздравявам те и стискам силно ръката ти Българино!
Това, което не написах умишлено - знам, че ще го прочетеш между
редовете.Бъди здрав и продължавай да пишеш за родното! -
И в това се свежда
стръмната пътека на живота мой.
Носталгия и красота!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
