Стръмната пътека
Къщата на село тъй съм я запомнил:
с камъка излъскан в родния ми праг,
кацнала на Рýдин – махаличка скромна,
а животът в нея – споменът ми драг.
Окаден оджакът в детството ми гледа
сякаш Бог всевиждащ, горе, на верев
и в прозорче малко мисълта ми бледа
очертава било на познат релеф.
Плевникът на двора с покрива от слама,
пак на паша тръгват белите стада.
Гумното. Пътечка – колкото за двама,
ме повежда в Марте рано за вода.
Доста се измъчих кладенче да стигна –
пътят е обрасъл целия в трънак,
но трудът си струва и пред мене живна
водно огледало – светъл, кръгъл знак.
Детството ми в него мило се оглежда,
кравите и те са тук на водопой.
Чувам и звънците... И в това се свежда
стръмната пътека на живота мой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
