Мъка тегне в моето сърце,
с ключ заключено е то.
Гърчи се и стене без да спре,
за любовта, която веч я няма.
Вратата е отворена за теб,
но ти не идваш, ти изчезна, знам.
Отиде си завинаги от мен,
наверно няма да се върнеш.
Като снежинка полетя в нощта,
стопи се в мрака бързо ти.
Остави студ в моето сърце
и само огън може да го стопли.