Студена

Душата ми - градина черна и пуста.

Сърцето ми - не чувам да тупти

и твоето за мен е спряло,

механизмът счупен е,

от времето, което ни дели.

Една усмивка,

една лъжа,

една сълза,

скрита в погледа,

едно последно - "не разбра"!

Едни очи тъжни и студени,

много грешки непростени

..................

... Отдалече вика забравено

аз!

Сега съм друга,

само призрак, не живея

не и в твоята заблуда!

Казваш, че не съм такава,

че студът красота ми придава!

Плашиш се, че в душата

вече няма жарава,

искаш, но е късно,

не можеш, няма в

мен днес огън, от който да се

стоплиш.

Лицето и не изразява чувства,

уж до теб съм, но съм чужда,

виж, сега съм кукла от витрина.

И за това, което днес съм,

се не чувствам гузна!

... любовта ми към теб от ръката ти загина!

Аз виждам погледа ти, той е тъжен,

но за мен си веч ненужен,

не искам свещи и легло от рози,

не искам заучени от тебе

много жалки пози!

Сега за теб съм непозната,

пред теб стои арктичен студ,

дръпни се, за да не изстинеш,

спри да мислиш...

не, не е това, няма друг.

Не търся, не предлагам обич,

кралица ледена съм аз,

щастие - това е само дума,

научих се над себе си да имам

безгранична власт.

Арогантна, груба, надменна,

злобна, казваш, че днес съм аз!

Мерси, не бих могла да бъда друга,

харесвам новото си Аз!

Молиш ме за прошка,

искаш пак да стоплиш моята ръка,

нима не чуваш, не разбираш,

няма я, недей в мен да търсиш

любовта.

Не ме гледай с болка,

не прощавам, не забравям,

не искай устните ми да докоснеш,

днес по тях тече отрова.

Сега, когато стоиш пред моята

врата,

влез, седни, почини си,

дълъг път те чака след това!

А, реши, че ще тръгваш, чао,

навярно няма да ми липсваш,

топлината плаши студено тяло!