Oct 6, 2005, 11:02 PM

Студено

  Poetry
1.1K 0 1
Есенна кал,
унили влажни покриви,
ръждясали врати,
огради без мазилка,
бетон,асфалт,
настръхнали тепета
и неочаквано се будиш,
а всичко побеляло
като за първото причастие.
Смиряваш се
успокоено в себе си...
Нечестно е
да се топи снегът.
Нечестно е
да ти крадат илюзии...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...