Студено е
Студено е,
много е студено,
всичко е потънало в лед -
и градът, и хората,
дърветата, земята,
и в къщи всеки предмет.
Студ е седнал върху радиатора,
разположил се е и на моя стол.
Със студ ме пронизва вятърът,
влязъл даже в празното легло.
Чувствам, как в моите вени
се вледенява кръвта.
Душата ми от студ трепери
и жадува за топлина!
В камината искрят дърва,
но топлят само моите ръце...
Къде ли е онази топлина,
която сгряваше и моето сърце?
Къде ли си се скрило сега,
незабравимо мое лято?
Търся те с поглед,
викам те в тъмнината,
тежко е без теб в нощта,
ела, стопли ми самотата!
Сълзи като висулки лед,
застинали в моите очи,
с усмивка топла и шепот тих,
с нежността си... разтопи!...
© Пепа Деличева All rights reserved.
