Стъклен дом
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен -
все се търся, закотвена в дома си.
Семена, филизи в пръст положила,
плевя, поливам, копая си, очаквам
животът нов в кълнове да изкласи.
Но ако го няма Слънчицето наше
и дъжд да вали, с плод или с цвят
дните наши ще бъдат ли дарени?
Светлината! Светлината е Началото,
ситостта и радостта, смеха създало.
И ето - плува, плува духът ми в Светлина
и утре пак, и пак излишъка ще разпилям.
Коя съм? Кожа, кости, вени? - Материя ли?
Или артерии със синя кръв екватора опасли?
Коя съм? - Нурай Бахар или пък Самадхи?
И днес все още не знам как да се наричам.
Баба, дядо, мама, тате нарекли ме Гюлсер.
Името ми означава - Долината на розите.
На бяло сладко и червено вино - от рози
каня ви в Казънлък, в дома ни със стените
стъклени.Очаквам ви! Заповядайте! Елате!
NB!
"Не трябва да бъдеш съвършен.
Трябва да бъдеш естествен."
Лао Дзъ
Комплексът за малоценност работи по този начин: претендира, че има превъзходство – за да заблуждава себе си и целият свят.
Из научна публикация от нета
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
