Nov 10, 2009, 12:42 PM

Стъклена трева

  Poetry » Other
1.7K 0 8

 

Зад рамото ми – всичко в бяло,

поле, перваз, криле на птици,

душата ми - и тя е уморена,

не мога да я храня все с трошици...

Денят си тръгва бавно като спомен,

наметнал светла пелерина -

не чувствам пулса, няма ми сърцето

оттука как сега ще си замина?

Лекува белотата стари рани,

от есенните клади причинени,

от ядни думи, планини от думи,

във сляпа ярост наредени.

Снегът рисува с мигли пеперуди,

ръждиво кашля гълъб понастинал,

денят се свива тихо и обидено -

от тази къща друг си е заминал...

А аз оставам - капка на стъклото,

изсъхнал цвят целунат от слана,

следа от малка стъпка във окото.

С две думи – есенна жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...