„Стъклени думи”
Крехки ръце, устни и длани,
изкуствени хора, мечти и съдби,
в кутии от слава и блясък побрани,
стъклени мисли на кухи души.
Крехки тела в мрак се обличат,
там страхът е последна надежда,
малки, големи, в думи се вричат,
в стъклени очи всеки се вглежда.
Крехки чувства, сърца, светове.
Кътаме себе си в тесни джобове.
Личност от личност чувства краде, ...