Стъклопис
... която ми постла легло... (Р. Бърнс)
В живота ми нерядко е било
да се защурам нейде в необята,
но тази, дето ми постла легло
и слънчев лъч през рамото ми мята...
... пак вейва лъх от изгревни треви,
а щом зад облак моят ден се вкисне,
прикотква и с очите си лови
дъжда и тайните му стъклописи.
И Бог се прави ужким на зает,
но хвърля по едно око надолу,
където зад един градински плет
жена се къпе, сянката ù гола...
... из здрача гъст сияния кълби,
един със друг предметите сближава,
додето в мен любовните тръби
не екнат в нейна чест. Или прослава...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
