Dec 25, 2008, 10:21 AM

Стъкълца в очите ми

  Poetry » Love
848 0 1

В очите ми не се надявай
  сълзи да видиш от тъга

и няма да усещаш нищо,

освен забождащи се стъкълца.

 

Безжалостно душата ми ще късат,

но аз за теб не ще скърбя,

защото от изгубеното щастие

сърцето потопено e  в мъгла.

 

И няма времето да върне

доверието, или пък младостта,

и всичко, което ще остане

са малки, пробождащи стъкла.

 

Боли ли? Или късно е да питам?

Не ме лъжи душата ти, изгубена е веч

и аз със празен поглед отново ще заскитам,

със стъкълца в очите, забравила за теб. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честито Рождество Христово! С обич!
    Никога не е късно да обичаш и да бъдеш обичана! А те боли... знам... Ще мине.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...