25 дек. 2008 г., 10:21

Стъкълца в очите ми

856 0 1

В очите ми не се надявай
  сълзи да видиш от тъга

и няма да усещаш нищо,

освен забождащи се стъкълца.

 

Безжалостно душата ми ще късат,

но аз за теб не ще скърбя,

защото от изгубеното щастие

сърцето потопено e  в мъгла.

 

И няма времето да върне

доверието, или пък младостта,

и всичко, което ще остане

са малки, пробождащи стъкла.

 

Боли ли? Или късно е да питам?

Не ме лъжи душата ти, изгубена е веч

и аз със празен поглед отново ще заскитам,

със стъкълца в очите, забравила за теб. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честито Рождество Христово! С обич!
    Никога не е късно да обичаш и да бъдеш обичана! А те боли... знам... Ще мине.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...