25.12.2008 г., 10:21 ч.

Стъкълца в очите ми 

  Поезия » Любовна
548 0 1

В очите ми не се надявай
  сълзи да видиш от тъга

и няма да усещаш нищо,

освен забождащи се стъкълца.

 

Безжалостно душата ми ще късат,

но аз за теб не ще скърбя,

защото от изгубеното щастие

сърцето потопено e  в мъгла.

 

И няма времето да върне

доверието, или пък младостта,

и всичко, което ще остане

са малки, пробождащи стъкла.

 

Боли ли? Или късно е да питам?

Не ме лъжи душата ти, изгубена е веч

и аз със празен поглед отново ще заскитам,

със стъкълца в очите, забравила за теб. 

 

 

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честито Рождество Христово! С обич!
    Никога не е късно да обичаш и да бъдеш обичана! А те боли... знам... Ще мине.
Предложения
: ??:??