25.12.2008 г., 10:21

Стъкълца в очите ми

851 0 1

В очите ми не се надявай
  сълзи да видиш от тъга

и няма да усещаш нищо,

освен забождащи се стъкълца.

 

Безжалостно душата ми ще късат,

но аз за теб не ще скърбя,

защото от изгубеното щастие

сърцето потопено e  в мъгла.

 

И няма времето да върне

доверието, или пък младостта,

и всичко, което ще остане

са малки, пробождащи стъкла.

 

Боли ли? Или късно е да питам?

Не ме лъжи душата ти, изгубена е веч

и аз със празен поглед отново ще заскитам,

със стъкълца в очите, забравила за теб. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честито Рождество Христово! С обич!
    Никога не е късно да обичаш и да бъдеш обичана! А те боли... знам... Ще мине.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...