Отдавна беше. Сякаш нереално.
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами.
Но бях на само двадесет и две.
Не знаех нищичко за някакви там драми,
на толкоз ти се люби и ти се яде.
Но някак си в косицата ми черна.
В главата празна и в горещото сърце,
Бял косъм изведнъж се мерна,
и мисъл странна – "явно ще се мре". ...