Nov 30, 2010, 11:55 AM

Стълбичка

  Poetry
542 0 1

Очите ти блестят дори и през деня
по-силно от разпаленото слънце,
което с пламъка си топъл храни
цялото небе безкрайно и дава
топлина на всички тези хора,
които чакат с вдигнати ръце.
Пред тях, то е като малка
свещ, едва горяща в тази
тъмна стая, където сме
затворени аз и моите
надежди и мечти за
нещо по-добро в
живота пуст и
само твоите
очи ми
дават
сили.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...