30.11.2010 г., 11:55

Стълбичка

544 0 1

Очите ти блестят дори и през деня
по-силно от разпаленото слънце,
което с пламъка си топъл храни
цялото небе безкрайно и дава
топлина на всички тези хора,
които чакат с вдигнати ръце.
Пред тях, то е като малка
свещ, едва горяща в тази
тъмна стая, където сме
затворени аз и моите
надежди и мечти за
нещо по-добро в
живота пуст и
само твоите
очи ми
дават
сили.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...