Jun 11, 2014, 10:16 PM

Стъпка

  Poetry » Love
767 0 0

Толкова ли наистина е трудно
опит да направиш - да се oсмелиш,
 толкова ли много се изисква
секунда щастие да подариш.
 Кога ти стана толкоз трудно
да помръднеш стъпчица една,
 кога така жестоко измори се
с усмивка да се будиш заранта?
Съвземи се, стани, ходи, плачи,
от теб се иска само стъпчица една.
Съвземи се и сетне си спомни,
как до вчера - оставяше следа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...