Суета
Суета
Тишина и нощна тъмнина.
Дъжд и зимна пустота...
Сърцето свито като сираче в дрипа,
душата - птица в клетка...
Дали ми е тъй студено от сезона,
или от хорската хладина?
***
Пронизителен звук от линейка,
синя светлина в нощта...
Май някой пак си отива...
След него ще останат само
мечтата за земното богатство,
безсмислената разпра с ближния,
и всички мигове неизживени,
които няма
да се върнат никога...
***
Мислим се за силни, а всъщност сме
толкова уязвими,
мислим се за важни,
а всъщност сме прашинка в ръцете на
вечността...
И сме така комични -
в живота поемаме по различни пътища,
но накрая един път ни събира
завинаги...
Слепци с очи.
Суета на суетите и всичко е лъжа...
© Борислав Симеонов All rights reserved.
