Oct 10, 2021, 9:45 AM

Супа от коприва (На Ани - юбилейно)

  Poetry
396 0 0

... И вече си извън деня,

и в себе си - почти щастлива.

Жена ми приготвя супа от коприва,

по рецепта за пролетно подсилване.

 

Асистира с прилежание

хрътката на мойто обоняние,

събитието дегустира:

 

Дует на две ръце-ефирен.

В късите прекъсвания,

умората улавя кръста

с дръжките на древна амфора.

 

Па̀рата на свобода,

със гърлото ѝ чак се гаври,

в косите се въвира гадно,

тревогата ми алармира.

 

И милостта ми те увива

с най-нежния си повив -

тялото (хилядократно):

торс на юноша, бедра - разкрача лек

                      на женствен ескаватор.

 

... Сълза се мъ̀гли зад клепача,

във невидим слалом слиза;

на устната ми от перваза

езика перфорира ...

 

Жестомимика в ефир

чувствата ми доизказва ...

 

...И говора го окопитва

рецензия на апетита:

 

"Вечерята ти е изкусна

и стъпила е по китайски

на трите кулинарни кита:

Вкус, Цвят, Мирис.

                 Мила, сипвай!

 

Хайде бързо да налеем

разтопеното желязо

в арматурата на "Аз"-а.

 

И в друсаницата житейска

(по ска̀лата на кой ли Рихтер?)

да проиграе ръченица

с темпото на луд спасител,-

тъй поривно и отривисто, както

през първото ни младоженство.

 

Мила, първа рипвай!

 

Рефлекса си да възкресиме

дори с терапия от рекет.

 

Две безстрашия

да скачиме в обща сила.

 

И-и-ха! Мила, скачай!

 

С тон от Нагуала

да аранжираме Тонала си.

Усмивка да ни е емблемата.

 

И-и-ху!, Мила, тропкай!

 

Играта ни ще ни подеме.

Ръка подай ми, без да спираш.

(един да спре, и ще угаснем)

 

Най-важно е да продължим тандема

все по-дълго...

 

А Идното е Божа тема."

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...