Какво на хората им трябва? Топла дреха?
Не! Те голи ходят с голите си мисли
и всеки търси твойте да намери.
Какво от туй, че чужди са... без смисъл.
А друго? Топла супа? Не, не мисля.
Те гладни за интриги са и търсят
кой днес какво е сторил, сбъркал, писал,
и думи зли душите да омърсят.
А може би им трябва дом уютен
да свият дребните си, ежедневни страсти,
но техният уют за дом абсурден
се ражда във съседската омраза.
Съседите не са за чаша мляко, 
когато правиш торта за детето,
със тях не се общува с думи пряко,
а зад гърба кълнеш да са проклети,
че сякаш твойто щастие отнемат,
а то какво е? – другите да страдат?
Студено ти е, но и те треперят,
защо да е прегръдка, може брадва?!
Какво на хората им трябва, тебе питам?
Усмивка нежна или дума мила?
Щом всички имат пясък във очите
и с тях антрето вкъщи си постилат,
и стъпват върху тях като на мрамор
със мраморните си души неверни, мръсни...
И чест и слава ли? Какво им трябва?
Какво подписват с алчните си пръсти???
Навярно смъртната присъда на морала...?!
А вечер, щом в завивката си легнат,
тях страх ще ги е вечно от провала,
а смисъл няма щом в провал живеят...
Какво на хората им трябва?
Жена, деца, семейство?
Жена си бият, а децата мразят
и пробват се любов да си издействат,
ала не знаят как да я запазят
и губят те преди да я спечелят...
Семейството за вестника да снимат,
ала в сърцето пуста яма зее
и нищо нямат, уж че всичко имат...
Какво им трябва? Топъл душ и книга?
Какъв ти душ, водата ги удавя,
че тя позора от плътта им не отмива
и вечните им страхове оставя...
А книгата каква да е? Любовна?
Каква любов, тя хваща прах в антрето,
самотна, непотребна, неспособна, 
с желание забравено, отнето....
А в буквите те виждат само цифри,
животът им на търг да се търгува
и курсът на човешкият им смисъл
монети дребни може би не струва...
Какво на хората им трябва? Явно нищо,
щом нищото си мислят, че е много, 
животът им дребнав е тъй излишен
и нямат страх от Дявола и Бога...