Nov 23, 2010, 6:59 PM

Суша 

  Poetry » Love
518 0 10

 

Като чешмата без вода на двора

изсъхнах и отвътре се пропуках.

Отворя ли уста да заговоря,

от гърлото ми мъртъв вятър духва.

 

Обърна ли очи да те погледна,

кокоша слепота ме покосява.

Не виждам теб, а само сянка бледа,

и само туй, което беше нявга,

 

когато като гроздов сок лудувах,

непрекипяла слепвах твойте устни,

в очите ти се давех и изплувах

и в люлка свивах топлите ти пръсти,

 

а пък сега горчива съм отвара.

Не чувам и не виждам, и не чувствам,

че вечер, щом на прага ми застанеш,

със нея бил си, просто те е пуснала.

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??