Суша
Като чешмата без вода на двора
изсъхнах и отвътре се пропуках.
Отворя ли уста да заговоря,
от гърлото ми мъртъв вятър духва.
Обърна ли очи да те погледна,
кокоша слепота ме покосява.
Не виждам теб, а само сянка бледа,
и само туй, което беше нявга,
когато като гроздов сок лудувах,
непрекипяла слепвах твойте устни,
в очите ти се давех и изплувах
и в люлка свивах топлите ти пръсти,
а пък сега горчива съм отвара.
Не чувам и не виждам, и не чувствам,
че вечер, щом на прага ми застанеш,
със нея бил си, просто те е пуснала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
