rozita-p (Росица)
120 1324
23.11.2010 г., 18:59 ч.

Суша 

  Поезия » Любовна
550 0 10

 

Като чешмата без вода на двора

изсъхнах и отвътре се пропуках.

Отворя ли уста да заговоря,

от гърлото ми мъртъв вятър духва.

 

Обърна ли очи да те погледна,

кокоша слепота ме покосява.

Не виждам теб, а само сянка бледа,

и само туй, което беше нявга,

 

когато като гроздов сок лудувах,

непрекипяла слепвах твойте устни,

в очите ти се давех и изплувах

и в люлка свивах топлите ти пръсти,

 

а пък сега горчива съм отвара.

Не чувам и не виждам, и не чувствам,

че вечер, щом на прага ми застанеш,

със нея бил си, просто те е пуснала.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??