Като чешмата без вода на двора
изсъхнах и отвътре се пропуках.
Отворя ли уста да заговоря,
от гърлото ми мъртъв вятър духва.
Обърна ли очи да те погледна,
кокоша слепота ме покосява.
Не виждам теб, а само сянка бледа,
и само туй, което беше нявга,
когато като гроздов сок лудувах,
непрекипяла слепвах твойте устни,
в очите ти се давех и изплувах
и в люлка свивах топлите ти пръсти, ...