Сутрешен диалог
Ох, главата ме цепи...и кръста...
Днес не си и показвай носа!
Днес света ми е страшно задръстен,
а крилцата – във черно висят.
Щом боли, има нещо във нея.
Може водка, а може – храна...
През нощта май не спря да вършееш,
и хладилник, и шкаф опустя...
Брей, за хуморче силици имаш!
Нова дрешка за теб е това.
Днес светът много има да взима –
просто няма да вдигна глава...
Вън е пролет и слънцето свети,
ври градът, разсъблечен и жив,
днес е ден, сътворен от поети,
а го срещаш, уви, с поглед див...
Уффф! Наистина нежна душа си!
Неразделно–досадна и – факт! –
с теб съм вързана, както с ума си,
до последния зрелищен акт!
Е, до него остава ни време...
Още действие трето тече.
Тъй че спирай, любима, да дремеш!
Хайде, слънце за тебе пече!
© Нелиса All rights reserved.
